![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 03:00 ч.
Певицата Анита Рачвелишвили съди Метрополитън опера във федерален съд в Манхатън, съобщава „Ню Йорк поуст“, който разполага с копие на съд ...
|


![]()
Цветни аспекти
Катя Тричкова: Номинацията за „Оскар“ е важна, но по-важно е това, което филмът предизвиква като емоция (интервю)Това казва Катя Тричкова, продуцент от българска страна на „Човекът, който не можеше повече да мълчи“. Това е история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания, казва Тричкова. Режисьорът Небойша Слиепчевич разказва за събитията от 27 февруари 1993 г.
Виолета Караянева
| 24 Януари 2025, 17:24 ч.
![]()
Номинацията за „Оскар“ е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвиква като емоция, и това, че има такава невероятна съдба. Това казва Катя Тричкова, продуцент от българска страна на „Човекът, който не можеше повече да мълчи“. Копродукцията между Хърватия, Франция, България и Словения е номинирана за престижното отличие в категорията за най-добър късометражен игрален филм сред общо 180 заглавия. Това е история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания, казва Тричкова. По думите отзвукът от филма навсякъде по света е силно положителен и много емоционален. Режисьорът Небойша Слиепчевич разказва за събитията от 27 февруари 1993 г. в Босна и Херцеговина, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави. Оператор е Грегор Божич. Участват Горан Богдан, Алексис Маненти, Драган Миканович, Силвио Мумелаш. „Обсъждахме какъв би бил най-полезният принос на България в реализирането на този филм, защото това е смисълът на копродукциите. Във филма имаме български костюмограф – в лицето на Гео Карл Павлов, а главният гримьор е Магдалена Бояджиева. Иван Андреев направи звуковата постпродукция. Звукът беше запитан на терен от Веселин Зографов и София Жечева. В моя екип, като асоцииран продуцент, помагаше също и Кристина Самсарова. Много съм благодарна, защото всеки един член на екипа е много важен. Изобщо, много съм щастлива, че колегите бяха много доволни от български екип и даже планираме в момента да работим по следващия пълнометражен проект на режисьора“, допълва Катя Тричкова. Катя Тричкова , в разговор с Даниел Димитров – за пътя на проекта до нея и българските колеги, и защо няма български актьор във филма, за широкия световен отзвука от лентата до момента. Г-жо Тричкова, как се стигна до българското участие в тази продукция? - До този проект се стигна след 2-годишно кандидатстване – не само в България, но и в други европейски държави, сред които Дания, Хърватия, Словения, Франция. Много по-често чувахме думата „не“, отколкото „да“ – за финансирането на филма, имам предвид. А самият проект стигна до мен чрез хърватските продуценти Даниел Пек и Катерина Пърпич, които са мои приятели, познавам ги от години и споделяме общ вкус към киното. Няколко пъти сме се опитвали да реализираме съвместни продукции и съвсем закономерно те се обърнаха към мен с този проект за късометражен филм. За щастие, все пак, на втория път от кандидатстванията успяхме да получим финансиране от България. Впоследствие се включи и френски, а след това и словенски продуцент, и това ни позволи да успеем да го заснемем. Съответно, имахме срещи и разговори с режисьора. Обсъждахме какъв би бил най-полезният принос на България в реализирането на този филм, защото това е смисълът на копродукциите. Не е само намирането на финансиране и културния обмен, но и участието на всяка държава-копродуцент. Затова съм много щастлива, че във филма имаме български костюмограф – в лицето на Гео Карл Павлов, а главният гримьор е Магдалена Бояджиева. Иван Андреев направи звуковата постпродукция. Звукът беше запитан на терен от Веселин Зографов и София Жечева. А в моя екип, като асоцииран продуцент, помагаше също и Кристина Самсарова. Много съм благодарна, защото всеки един член на екипа е много важен. Изобщо, много съм щастлива, че колегите бяха много доволни от български екип и даже планираме в момента да работим по следващия пълнометражен проект на режисьора. Имаше ли вариант да участва и български актьор? - В този филм – не, защото историята е доста локална. Все пак, и езикът има значение. Драган Миканович е сръбски актьор. Горан Богдан, който е голяма хърватска звезда, изпълнява ролята на мъжа, който мълчи във влака. Силвио Мумелаш е от Босна... Има и един словенски актьор. Много интересно е участието на Алексик Маненти, който е френски актьор, но има произход от Хърватия, и говореше перфектен сръбски. Така че по-закономерно и по-правилно беше да са хора, които да говорят езика по автентичен начин. Какво означава за Вас тази номинация? - Филмът вече има доста успешна съдба. Той спечели „Златна палма“ в Кан, което е невероятно признание. След това спечелихме европейския аналог на „Оскар“-ите (Европейските филмови награди, ЕФА – бел. а.). В момента филмът е селектиран на над сто фестивала. Разбира се, че новината за номинацията за „Оскар“-ите е нещо изключително бляскаво, към което се стреми почти всеки, който се занимава с кино. Така че тази номинация е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвика като емоция – това, че има такава невероятна съдба. Има ли реакция към филма, която Ви е впечатлила? - Аз не пътувам много за представянията на филма, защото има много друга работа... Но бях на премиерата в Кан. Публиката реагира доста добре, а отзивите на критиката са невероятни. Факт е, че всеки път, когато гледам филма, той ми въздейства емоционално, а аз съм го гледала над 20 пъти. На премиерата в България също беше невероятно (Премиерата бе на фестивала „Киномания“ през ноември 2024 г. – бел. а.). Хората излизаха и се питаха как е възможно в 14 минути да има толкова силна история и да те сграбчи по този начин – за гърлото. Любопитно е и това, че филмът е показан и Сърбия, защото все пак говорим за конфликта в бивша Югославия, за сръбски паравоенни части, в което, по някакъв начин, има малка уловка. Знаете, че има рани, които стоят и след тези конфликти. Филмът е показван на фестивала „Свободна зона“ пред 3000 души публика в Сърбия и отзвукът е бил невероятен. Небойша ми каза, че наистина се е притеснявал как ще мине тази прожекция и дали няма да предизвика някакви националистически реакции или някакви антиреакции. Не само, че минало добре, но са програмирали още две допълнителни прожекции, които са били изцяло продадени. Това показва, че една история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания. Навсякъде отзвукът е силно положителен и много емоционален. Хората се припознават... „Златната палма“ и ЕФА оказаха ли според Вас влияние за номинацията за „Оскар“, и дали това дава на филма по-големи шансове да получи и американската статуетка?.. . - Няма гаранция (Смее се – бел. а.). Не съм гледала все още другите филми. Много ми е любопитно да ги видя, но да кажем, че това е една добра стартова позиция, а оттук нататък ще чакаме да разберем какво ще стане на 2 март
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |

Пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови гостуват на ямболска сцена
|
![]() |
Baroque Passion: Музикална вечер посветена на бароковата музика под диригентството на Зефира Вълова
|
![]() |
„Легендите на България“ гостуват във Велико Търново, Пловдив, Русе и Варна
|
![]() |
Изложба „Завръщане“ на майсторката на керамика Евгения Георгиева е подредена в Националното изложение на занаятите в Орешак
|
![]() |
Майстор дърводелец реставрира средновековен таран в крепостта Баба Вида
|
![]() |

Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия |

Мецосопраното Анита Рачвелишвили съди Метрополитън опера за дискриминация
|
![]() |
Гостуването на Queen Sensation в София се отлага за юни
|
![]() |
Пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови гостуват на ямболска сцена
|
![]() |
Иван Жунтовски: Моята мечта е в Плевенския театър да развием кукленото изкуство
|
![]() |
Стефан Диомов на 80: Два поредни дни, три концерта, четири поколения артисти, 12 хиляди зрители
|
![]() |